Клубът на самотните избиратели

Българският избирател ми прилича на самотна жена, която толкова отчаяно иска да се влюби, че винаги попада на неподходящи мъже. И този път се ожени повторно за льоло, само и само да не е с настоящия си.

Сега, не искам да се правя на компетентен политически коментатор, но това, което се случва последните няколко дни.. се е случвало и преди.. неколкократно.

Дадено правителство натрупва критичен брой негативи, което мобилизира рекордна избирателна активност. Тогава се появява Месията, Голямото Татенце, онзи, който изведнъж ще направи така, че да живеем по-добре, печели изборите с много и всички са щастливи, едва ли не национален празник.

Проблемът не е в това, че някой се е ентусиазирал за нещо си, че е повярвал е в някого.

Проблемът е в „изведнъж“.

Въпреки немногото ми години, помня как през януари 97′ баща ми пишеше лозунги като „Лява ръка – десен джоб“ на големи черни табла и отиваше да протестира всяка нощ в кучешкия студ. Помня как майка ми прекара една цяла вечер неотлъчно до радиото с неясна надежда на лицето, за да чуе, че Петър Стоянов печели президентските избори. Помня и как няколко години по-късно лицето на един загадъчен чужденец, който даде много конкретно и абсолютно абстрактно обещание едновременно (кога може да се приеме, че България е „оправена“?), се появи на  билбордове из цялата страна.

Не разбирам как след толкова много пъти повторение на подобен сценарий, някой продължава да се ентусиазира от появата на нови лица и да им гласува абсолютно доверие. Ентисуазмът винаги е последван от болезнено отрезвяване, което носи много негативи на управляващите. Мисля си, че след четири години ще се нададат абсолютно идентични възгласи „Бойко в затвора!“, „Boy, Go home!“, „Бойко, защо ни излъга?“

А истината е, че никой никого не може да излъже, без този някой да му повярва.

Това, което не мога да приема е, че смятаме, че отговорността и влиянието ни върху управляващите приключва в момента на пускане на бюлетината в урната. Всъщност най-голямата ни  отговорност се състои в това да направим информиран избор и на тези избори се провалихме точно в това. Доказателство за това е абсолютната победа на всички мажоритарни кандидати на ГЕРБ (за които се изговори достатъчно), както и за някои попадения от пропорционалните листи, които най-вероятно ще оберат незаслужено доста негативи. А всъщност никой не ни е виновен – виновни ни сме си ние, че нямаме избирателна култура. Настане ли кампания, всички сме толкова заети да мрънкаме как навсякъде имало плакати, по земята се въргаляли листовки и кой кого бил наплюл, че някак си забравяме главната идея на изборите – да се изберат най-способните измежду изявилите желание да поемат управленска отговорност.

Знаете ли, че жените, жертви на домашно насилие имат двойно по-голям шанс отново да попаднат на побойник?

P.S. Всъщност се радвам, че ще имаме стабилно управление, че страховитите прогнози на Доган за едногодишно експертно правителство и повторни избори няма да се оправдаят и искрено се надявам новото правителство да има успех.

Те ти булка, избори

Радвам се. Радвам се, защото избирателната активност в Студентски град е много висока (дори рекордна, както се оказа към 17:00ч.) . На предните избори гласувах по същото време през деня, но този път имаше далеч повече хора. При пристигането ми опашката се виеше още от долния етаж:

…нагоре по стълбите:

..та чак до секцията. Много ме тревожи обаче впечатлението, че младите хора май-май не знаят точно защо и за кого гласуват. Иначе казано – кампанията за повишаване на изборната активност е свършила работа, но донякъде се обезмисля, защото не е придружена с информиран избор. Колегите, с които си говорихме на опашката, никак не познаваха политическите партии, основните им лица, постиженията им. Общо взето – налагащото се настроение е: „А, бе, да гласуваме, само да не са ДПС.“ Няма политически програми, никой не се е замислил кой има простудентска политика, кой подкрепя частната инициатива.

Това си е отрицателен вот, откъдето и да го погледнеш, и е ясен знак за зрелостта на обществото ни. Според мен за това са виновни самите партии. Отчет какво са направили и конструктивни дискусии по наболели проблеми видяхме и чухме само от НДСВ и Синята коалиция. За последните два месеца повечето от основните претенденти се надпреварваха да измислят какви ли не негативни кампании и какви ли не псевдо-сензации и медийни бомби. И резултатът е налице – студентите не гласуват за себе си и за своето бъдеще, а против Доган.

Цяло поколение студенти с мъгляви възгледи, формирани от клишета:

БогФ strikes back

Дни след като Българската православна църква обяви старта на уеб-страницата си и това беше тълкувано като (макар и позакъсняло) желание за модернизация, студентите от Богословския факултет  показаха изключително незряло отношение по въпроса за еднополовата любов.

„Морално разложение – национално унищожение”

С плакати “Содом и Гомор са безсрамниците и падението им!” и “Вън хомосексуалистите от България!“, започна литийното шествие против гей-парада следващата седмица.

В публично разпространяваната декларация на богословите се казваше: “Гей-парадът не е безобидно шоу. Това е опит да се отвоюва територия, да се заличи границата между нормалното и ненормалното“. Според един от основните организатори на събитието Благовест Асенов, шествието е против нежеланите псевдоценности, налагани отвън и в защита на морала, като то не цели задължително отмяната на гей-шествието.

“Ние не можем да търпим такива гнусни сборища“, категоричен бе още той.

Има и видео-репортаж на BGNES с мнения на участниците в протеста (забележете как никой от интервюираните не може да каже „гей-парад” без да направи секунда пауза):

Е, не мога да разбера подобни прояви. Сори, пичове, ама да ми излизате с лозунги „Вън хомосексуалистите от България!“ с нищо няма да подпомогне  повишаването на публичното доверие към църквата като институция и възприемането й от обществеността като модерна организация, която е в час с нещата и може да защитава хората и да им дава опора. Като сте толкова загрижени за България – спретнете едно литийно шествие за по-големите й проблеми, а не за стотината човека хомосексуалисти. С ръка на сърцето признавам  – скъсала съм ви всичките обявления в моя вход, още вчера, точно защото сте нелогични и неадекватни.

Не протестирам срещу една социална група в защита на другата – протестирам срещу това колко е лицемерно някакви хора да нападат други на полето на „ценностите“, замълчавайки за висотата на своите собствени. Не мога да разбера защо се вдига толкова много шум около измислени, изкуствено създадени проблеми, а не се говори по същество. Като искате да създавате „здравословна среда за децата на България“, протестирайте против домашното насилие в хетеросексуални семейства (чиито съюз е благословен от Бога), протестирайте против малкото средства влагани в спорт и образование.

Да не говорим, че по правилник членовете на Студентските съвети нямат право да взимат отношение по политически и религиозни въпроси:

Чл. 49. Членовете на Студентския съвет нямат право да извършват политическа, партийна или сектантско-религиозна дейност в СС и от негово име.

Иначе казано – Ако Пенчо, Гошо и Иван от Богословския факултет искат да организират протест, нека организират, но да го правят от името на факултета не може.

Именно заради тази точка не се включихме в януарските протести, а само преди седмица-две заради някаква си точка от ПУДСУ (Правилника за устройството и дейността на СУ) писах обяснения за отсъствието си от Общото събрание на университета (трето за годината при традиционно провеждано едно). Не искам да повдигам темата за правилата в университета, защото е дълга, но искам поне щом за всички останали правилниците на университета важат и то още как, нека да важат и за тях.